Проф. Румен Кънчев: Войната в Украйна ще бъде дълга
Двете години на война в Украйна могат да се дефинират в три етапи. Първата е опитът на Русия да нападна непосредствено Украйна и Киев като стовари десант. Втората фаза на спора е контраофанзивата на украинската войска, която не даде огромен триумф. Сега сме в третата фаза, обвързвана още веднъж със промяна на обстановката и поемането на самодейността от съветската войска.
Това съобщи специалистът по интернационална сигурност и някогашен заместник-министър на защитата проф. Румен Кънчев в предаването " Брюксел 1 " на Bulgaria ON AIR с водещ Милена Милотинова. В борбата за Авдеевка съотношението на силите е седем към едно в интерес на Русия, счита той.
" Пред дни имаше полемика във Вашингтон, в която бяха поканени някогашни военни разузнавачи. Те направиха оценка и на загубите. Русия е изгубила при Авдеевка 17 000 души. Загубите на Украйна са 800. Тук въпросът е дали това е успеха. Не би трябвало да бързаме да споделяме, че войната е завършила ", прикани проф. Кънчев.
Като основна година някогашният заместник-министър на защитата дефинира 2014 година " В края на февруари беше анексиран Крим. Тогава украинският президент Порошенко отиде в основната квартира на НАТО със лист от неща, които трябват за въоръжаването на украинската войска. По това време беше президент Обама, който сподели, че Украйна не им е приоритет. Това е по този начин, тъй като администрацията на Обама смяташе, че огромният приоритет в този миг е Иран. Обама си въобразяваше, че Путин ще му помогне да замразят иранската нуклеарна стратегия. Пет месеца след анексията на Крим беше срещата на високо ниво в Уелс. Реши се да се усилят до 2% разноските за защита за всички страни от НАТО. Ако членките на НАТО знаеха за заплахата от Путин, трябваше да доближат тези 2% ", разяснява проф. Кънчев.
Като друга основна среща гостът дефинира тази в Сирия през април 2020 година, проведена по предложение на руснаците. Тогава се срещат съветникът по национална сигурност на президента Путин и съветникът по националната сигурност на президента Тръмп - Джон Болтън.
" На няколко пъти се получават обстановки, при които западната дипломация и хайлайф или са наивни, или ги е боязън от Путин. Така се стигна до 2022 година и Украйна не беше въоръжена ", сподели проф. Кънчев.
Русия е богата на стратегически първични материали, не трябва да се подценява, защото има доста мощни връзки в Близкия изток, подсети още специалистът и добави, че тя не е толкоз подвластна от глобите.
" През последните 3 години Путин напълно води Русия към слагането на военни релси. Има внезапно увеличение на военната продукция ", уточни той пред Bulgaria ON AIR.
Бившият зам.-министър на защитата предвижда дълга война, само че посочи, че има разнообразни сюжети, които ще дефинират хода ѝ. " Два са евентуалните сюжети. Първият е Путин да продължи настъплението с голямо количество техника и жертви, с цел да стигне до административните граници. Той би могъл да спре настъплението си в тези зони. Вторият сюжет - в случай че реши да продължи настъплението. Тогава целият свят ще разбере, че Путин не се майтапи. Украинската войска не е добре въоръжена. За да бъде сполучливо едно нахлуване, са нужни най-малко 2000 танка, а тя има сега към 150 ", проучва професорът.
По думите му, в случай че Западът не се стресне и не стартира интензивно да превъоръжава Украйна с съвременно оръжие, защитата на страната ще е сложна.
" Западът няма да допусне разгръщане на спора.Руската войска няма капацитет да разгърне толкоз необятен фронт. Украинската войска нанася огромни удари. Това ще господства. Една от паралелните интервенции е пропагандната ", разяснява още проф. Кънчев.
Според него съветската съпротива е посочила разцепление и липса на тактика. " Заради самата себе си Европа би трябвало да се бори за Украйна и да развие военната промишленост. Трябва да се погрижи за сигурността си. Европейската отбранителна промишленост би трябвало да се построи отначало ", акцентира проф. Кънчев.
Това съобщи специалистът по интернационална сигурност и някогашен заместник-министър на защитата проф. Румен Кънчев в предаването " Брюксел 1 " на Bulgaria ON AIR с водещ Милена Милотинова. В борбата за Авдеевка съотношението на силите е седем към едно в интерес на Русия, счита той.
" Пред дни имаше полемика във Вашингтон, в която бяха поканени някогашни военни разузнавачи. Те направиха оценка и на загубите. Русия е изгубила при Авдеевка 17 000 души. Загубите на Украйна са 800. Тук въпросът е дали това е успеха. Не би трябвало да бързаме да споделяме, че войната е завършила ", прикани проф. Кънчев.
Като основна година някогашният заместник-министър на защитата дефинира 2014 година " В края на февруари беше анексиран Крим. Тогава украинският президент Порошенко отиде в основната квартира на НАТО със лист от неща, които трябват за въоръжаването на украинската войска. По това време беше президент Обама, който сподели, че Украйна не им е приоритет. Това е по този начин, тъй като администрацията на Обама смяташе, че огромният приоритет в този миг е Иран. Обама си въобразяваше, че Путин ще му помогне да замразят иранската нуклеарна стратегия. Пет месеца след анексията на Крим беше срещата на високо ниво в Уелс. Реши се да се усилят до 2% разноските за защита за всички страни от НАТО. Ако членките на НАТО знаеха за заплахата от Путин, трябваше да доближат тези 2% ", разяснява проф. Кънчев.
Като друга основна среща гостът дефинира тази в Сирия през април 2020 година, проведена по предложение на руснаците. Тогава се срещат съветникът по национална сигурност на президента Путин и съветникът по националната сигурност на президента Тръмп - Джон Болтън.
" На няколко пъти се получават обстановки, при които западната дипломация и хайлайф или са наивни, или ги е боязън от Путин. Така се стигна до 2022 година и Украйна не беше въоръжена ", сподели проф. Кънчев.
Русия е богата на стратегически първични материали, не трябва да се подценява, защото има доста мощни връзки в Близкия изток, подсети още специалистът и добави, че тя не е толкоз подвластна от глобите.
" През последните 3 години Путин напълно води Русия към слагането на военни релси. Има внезапно увеличение на военната продукция ", уточни той пред Bulgaria ON AIR.
Бившият зам.-министър на защитата предвижда дълга война, само че посочи, че има разнообразни сюжети, които ще дефинират хода ѝ. " Два са евентуалните сюжети. Първият е Путин да продължи настъплението с голямо количество техника и жертви, с цел да стигне до административните граници. Той би могъл да спре настъплението си в тези зони. Вторият сюжет - в случай че реши да продължи настъплението. Тогава целият свят ще разбере, че Путин не се майтапи. Украинската войска не е добре въоръжена. За да бъде сполучливо едно нахлуване, са нужни най-малко 2000 танка, а тя има сега към 150 ", проучва професорът.
По думите му, в случай че Западът не се стресне и не стартира интензивно да превъоръжава Украйна с съвременно оръжие, защитата на страната ще е сложна.
" Западът няма да допусне разгръщане на спора.Руската войска няма капацитет да разгърне толкоз необятен фронт. Украинската войска нанася огромни удари. Това ще господства. Една от паралелните интервенции е пропагандната ", разяснява още проф. Кънчев.
Според него съветската съпротива е посочила разцепление и липса на тактика. " Заради самата себе си Европа би трябвало да се бори за Украйна и да развие военната промишленост. Трябва да се погрижи за сигурността си. Европейската отбранителна промишленост би трябвало да се построи отначало ", акцентира проф. Кънчев.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ




